Превратът на 8 август 1886 година

Превратът през 1886 година в България е неуспешен опит за детрониране на българския княз Александър I Батенберг , който се е състоял на 9 август. Той  довел в крайна сметка до неговата абдикация  и до тежка политическа криза в страната

Превратът през 1886 година в България е неуспешен опит за детрониране на българския княз Александър I Батенберг , който се е състоял на 9 август. Той  довел в крайна сметка до неговата абдикация  и до тежка политическа криза в страната, продължила повече от година.

Превратът е предшестван от кампания на руското  правителство срещу княза, съпътствана от яростна пропаганда на проруските политически групи в страната . Той е организиран от група офицери, недоволни от  политиката на Александър Батенберг в армията и подкрепяни от руското консулство в България. Заговорът се ръководи от капитан  Радко Димитриев , а сред дейните участници са и капитан Георги Вазов /брат на писателя Иван Вазов/, заместникът на военния министър капитан Анастас Бендерев, началникът на Военното училище  майор Груев.

В началото на август по заповед на Бендерев повечето войскови части, разположени в София, са изпратени към границата със  Сърбия, а Струмският полк  е прехвърлен от Кюстендил в Перник. Заговорниците убеждават офицерите от Струмския полк да се присъединят към тях, обявявайки, че предстои война със Сърбия, която би била фатална за България без руска подкрепа. Правителството на Петко Каравелов  е запознато със съществуването на заговор, но не прави опит да го ликвидира, тъй като самото то не изключва възможността да убеди княза да абдикира.

В нощта на 8-ми срещу  9-ти  август части на Струмския полк и юнкери от Военното училище влизат в София, неутрализират останалите в града части и обкръжават Княжеския дворец. Александър I е арестуван и принуден да подпише указ, с който се отказва от трона.

Организаторите на преврата нямат ясни планове за следващите си стъпки. Те се надяват да съставят правителство, включващо всички политически партии, и се опитват да убедят министър-председателя Каравелов да ги подкрепи, но се сблъскват с твърд отказ. Вечерта е обявен съставът на временно правителство , начело с митрополит Климент Търновски  и включващо още Христо Стоянов, Драган Цанков, Константин Величков, Тодор Бурмов, Васил Радославов  и майор Константин Никифоров.

Още на следващия ден, 10 август, се появяват първите сведения, неблагоприятни за извършителите на преврата. Председателят на Народното събрание Стефан Стамболов , който в този момент се намира в Търново, се обявява остро срещу преврата. Майор Никифоров отказва да участва в правителството и настоява да бъде изваден от състава му. Плевенският полк , който се намира в Ловеч , отказва да признае новото правителство, а в Севлиево либералите провеждат демонстрация срещу преврата. Във Варненския полк пък офицерите отстраняват командира си, подкрепил преврата.

На  същия ден  група офицери  от Пловдив , включително подполковник Сава Муткуров , командващ  Пловдивската бригада , се обявяват срещу преврата. Те получават подкрепата на някои либерали, като Иван Стоянович и Димитър Тончев, както и на британското консулство.

Установили контакт с полковете в Пазарджик, Хасково, Стара Загора и Варна,  те започват да концентрират в Пловдив частите, неприемащи преврата и временното правителство.

На 11 август Стамболов, в качеството си на председател на Народното събрание, издава прокламация, с която обвява преврата за незаконен и назначава Сава Муткуров за главнокомандващ Българската армия. По негово нареждане Муткуров изпраща до ръководителите на преврата и до временното правителство ултиматум  да се откажат от постовете си до 24 часа под страх от смъртно наказание.
Автор: Албена Иванова